Густав Малер

Густав Малер е австрийски композитор, диригент и оперен режисьор, един от големите симфоници от края на 19 и началото на 20 век. Творчеството на Малер е дефинирано противоречиво от различните музиковеди. Някои наблягат на мащабите на неговия симфонизъм, други се спират на съдържанието му, обозначавано като „песимистично”, „скръбно” или „задълбочено философско”. Последните определения обаче не са критика, а определение, тъй като според всички коментатори Малер бележи връх в музикалното развитие. Особено важно място в дейността на Малер като композитор заемат неговите десет симфонии (десетата му симфония е недовършена) – грандиозни творби, написани донякъде под идейното (но не и музикално) влияние на Антон Брукнер. В последната част на своята Втора симфония Малер за първи път след Бетховен използва хор и - в това той е пръв - тук хорът не доминира над оркестъра, а е част от общата музикална картина. В Третата симфония вече е вкарана и тематичност – написана за смесен и детски хор и соло сопран (по текст на Фридрих Ницше от знаменитата „Тъй рече Заратустра”), творбата дава начало на истинското новаторство на Малер, намерило пълна изява в по-късните му симфонии. Обявена от някои за грандоманска, най-мащабна е неговата Осма симфония (за 8 солисти, два големи смесени хора, детски хор и оркестър в удвоен състав). Извън симфонизма Малер пише и множество произведения с акцент върху вокалната музика – огромната кантата за хор, солисти и оркестър „Тъжна песен” и множество песенни цикли, сред които „Песни на странстващия калфа”, „Чудният рог на момчето”, „Песни за умрелите деца”, „Песни по поеми на Рюкерт” и др. През 1905 г. Малер прави записи на няколко свои творби – три песни от изброените цикли и на транскрипцията за пиано на „Траурен марш” от своята Пета симфония.