История на Албания
Историята на албанските земи може да се проследи от около 3000 г. пр.н.е., с ранните записки, касаещи Илирия в гръко-римската историография. Съвременната територия на Албания няма съответствие и име в древността, като се състои от части от римските провинции Далмация (южната част на Илирия), Македония (отчасти Нов Епир) и Горна Мизия. Територията остава под римски (по-късно византийски) контрол до славянските миграции през 7 век, и е присъединена към българското царство през 9 век. Териториалното ядро на албанската държава са формира през Средновековието, като Княжество Арбърия и по време на сицилианската зависимост, когато е известно като Кралство Албания. Първите записки за албанския народ като отделен етнос също са от този период. Районът е превзет от сръбското царство, а по-късно преминава към Османската империя през 15 век. Земите остава под контрола на турците като част от провинция Румелия до 1912 г., когато е обявена първата независима държава на албанците, след кратка окупация от Кралство Сърбия. Формирането на албанското национално съзнание датира от края на 19 век и е част от възхода на национализма на етносите в Османската империя. Краткотрайната монархия (1914-1925) е наследена от още по-кратко просъществувалата първа Албанска република (1925-1928), която е заменена от друга монархия (1928-1939), завладяна от фашистка Италия по време на Втората световна война. След краха на силите на Оста, Албания става комунистическа държава, Социалистическа народна република Албания, която в по-голямата част от съществуването си е доминирана от Енвер Ходжа (починал през 1985 г.). По време на разпадането на Източния блок в края на 1980-те години, държавата е ръководена от политическия наследник на Ходжа, Рамиз Алия. Комунистическият режим пада през 1990 г. На следващата година е основана Република Албания, а бившата комунистическа партия е преизбрана на изборите през март 1992 г., на фона на икономически срив и социално недоволство. През 1990-те години следват допълнителни кризи и недоволство, което достига връх в безпорядъците от 1997 г. Това води до масова емиграция на албанците, най-вече в Италия, Гърция, Швейцария, Германия и Северна Америка. През 2009 г. Албания става пълноправен член на НАТО. Страната кандидатства за присъединяване към Европейския съюз.