Исмаил Кадаре

Исмаил Кадаре е световноизвестен албански писател. Дисидент по времето на комунизма в родината си. След промените, през 1990 г., емигрира във Франция. Дългогодишен член на Комунистическата партия (1970-1982), той застава срещу мюсюлманството, което смята за „неалбанско“. В дискусия с него влиза косоваринът Реджеп Чося. Исмаил Кадаре е роден на 28 януари 1936 г. в Аргирокастро (Южна Албания). Гимназия завършва в родния си град, след което и Албанска литература в Държавния университет в Тирана. Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници със стихове и поеми - „Мечтания“, „Моят век“, „За какво мислят тези планини“, „Избрани стихове и поеми“ (1966), „Слънчеви мотиви“, „Избрани поеми за деца“ (1975), „Автобиографията на народа в стихове“, „Време“, „Лирика“ и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман „Генералът на мъртвата армия“, изграден върху едноименен разказ, публикуван преди това. През 1965 г. Кадаре написва романа „Чудовището“, който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва след цели 25 години, през 1991 г., този му роман вижда бял свят. От 1988 г. е академик в родината си. От 1989 г. - член-кореспондент на Френската академия, о от 1996 г. е неин асоцииран член за „Нравствени и политически науки". От 1990 г. е и член-кореспондент на Академията по изкуствата в Германия. Исмаил Кадаре е удостояван три пъти с Републиканската награда за литература в родината си, а през 1996 г. по повод 60-годишния му юбилей - и с най-високото албанско отличие - ордена „Честта на нацията“. Кадаре е носител и на редица други международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата“ получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Носител на първата международна награда Букър (2005). Носител и на наградата Принцът на Астурия (2009).