История на Полша


Полската държава възниква около 960 г., като неин пръв владетел е княз Мешко I от династията на Пястите (до 992 г.). През 966 г. Полша приема християнството. Впоследствие се превръща в проводник на католицизма в региона, като в края на 14 в. е вече утвърдена държава и започва възходящия си път в историята на Европа. През 16 век настъпва т.нар. „Златен век на Полша“, след като Полша се обединява с Литва — 1386 г. след династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) и възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита. Най-сериозният противник на полската държава в Западна Европа са рицарите от Тевтонския орден, които владеят Латвия, Естония,Прусия. Стига се до война между Полско-Литовското княжество и тевтонците през 1410 г., която завършва успешно за Полша, като по този начин укрепва още повече Ягеловата династия. Средновековен Краков, столица на Полша до края на 16 век Поляците се гордеят с парламентарната система на страната от това време, която се отличава със свобода и равенство, въпреки че облагодетелства шляхтата (привилегированата класа в Полша), която има право да влияе върху избора на владетеля. (Шляхтата получава изключително силно влияние, след като Владислав III Ягело се възкачва на престола.) Оттогава свободата е една от най-важните ценности и поляците често се наричат Народът на свободните хора. От около 1600 г. Варшава е столица на държавата. В периода 1605-1610 г. поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата.В средата на 17 век въстанието на казаците, водени от Богдан Хмелницки, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). През следващите 80 години отслабването на държавата води до зависимост от Русия. Именно поради тази причина последвалият 18 в. слага край на Полша - една от великите сили на Средновековна Европа. Събития, довели до краха на Полша: 1772 г. - т.н. Първа подялба на Полша, извършена от Прусия, Русия и Австрия. От Полша е откъсната около 30% от територията ѝ и 4 млн. от населението ѝ. 1793 г. - Втора подялба на Полша, извършена от Прусия и Русия. От територията ѝ са отнети още 200 хил. km2 и още 4 млн. души. 1794 г.- Тадеуш Косцюшко организира в Краков въстание, като след потушаването му се стига до Третата подялба на Полша, извършена отново от Прусия, Русия и Австрия. 1795 г. - Полша е изтрита от картата на Европа. Губи независимостта си до Първата световна война. Разделена е на три зони - руска, австрийска и пруска. Има изключително много имиграция на полското население към Хамбург, Дрезден, Истанбул, но най-вече към Париж.