История на Румъния
Областите на днешна Румъния от 5 в.пр.н.е. са населени от племената на даки по горното течение на Дунав и гети по долното течение на Дунав. През 70 г. пр.н.е. се образува единна и независима държава "регат" Дакия начело с Буребиста и със столица Арджедава до р.Арджеш, а по-късно столица става Сармизегетуза в Южна Трансилвания. През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян и е превърната в римска провинция. След напускането на римската администрация през 275 г. свободните даки отново станали фактор в земите си, но вече към гето-дакския елемент се прибавил и римския, а по късно и славянския след 6 век. След 8 век големи части от територията са в границите на Българската държава. През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия. През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност. През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния. Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия. Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г. Румъния взима участие и в Първата световна война (1914-1918). Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916 г., две години след смъртта на Карол 1. Съюзническите сили, които се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получила тези обещания през август страната влязла в конфликта. На 14 август започнала мобилизация и още на същия ден била обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди били, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е овладяна в първите дни на декември, а до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия. През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд Румънски поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция- от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.