Вук Караджич

Вук Стефанович Караджич е сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език. Заслугата му към сръбската кауза се заключава в това, че въпреки съпротивата на видни по негово време сръбски просветни дейци, успява да наложи за официална езикова норма в Княжество Сърбия типичното и характеризиращо сръбското херцеговинско наречие на т.нар. ерци, разпростряло се от края на 17 век по време на военните действия в сръбските земи през Голямата турска война в днешнаЗападна Сърбия (ужички говор), и което по времето първото хабсбургско управление на Смедеревския санджак става преобладаващо и в Шумадия[1], а посредством нея и в Белградския пашалък през 18 век. С цел успешното въвеждане на (източно)херцеговинското наречие за официална езикова и литературна норма във възникналото от територията на Белградския пашалък Княжество Сърбия, Вук Караджич изобретява и специална собствена азбука за употребата му, наречена сръбска кирилица, а впоследствие и аналогичната ѝ сръбска латиница.