Турция

Площ	783 562км²
Столица	Анкара
Най-голям град	Истанбул
Религия:	Ислям
Население	75 697 384 души
Гъстота на населението	98 д./km²
Девиз	Мир в страната ,мир в света.
БВП	1.358 трлн..$
БВП на човек	18,348 $
Валута	турска лира
Година на присъединяване към ЕС	не е член

Държавно устройство

Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избираше от парламента за срок от 7 години и не можеше да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г. държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години с възможност за преизбиране още за един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години.

Административно Деление

Република Турция е разделена на 81 вилаета, управлявани от назначен валия. Всеки от вилаетите се състои от няколко околии. Административният център на вилаета формира централна околия , начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками , назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии. Обикновено всяка околия се състои от една община, чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община. Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии. Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

География

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави - България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток. Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.

Стопанство и икономика

Турция има много добре развито селско стопанство. Страната е най- голям производител в света на кайсии, череши, смокини, лешници, дюли и нар: втори най- голям производител на дини, краставици и леблебия: трети най- голям производител на домати, леща, зелен пипер, патладжани и шам фъстък; четвърти най-голям производител на лук и маслини; пети най-голям производител на захарно цвекло; шести най- голям производител на ябълки, тютюн и чай; също така страната е и сред десетте най-големи производители на ечемик, пшеница, ръж, лимони, грейпфрути, памук и бадеми. От 80-те години на 20-ти век Турция е способна да задоволява нуждите си от храни и да изнася продукция за чужбина. Силно е развито и животновъдството. Отглежда се едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.), развит е и риболовът. Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП. След тежката икономическа криза от 2001, турската икономика се е увеличавала средно със 7.4% на година до 2006 г., 4.7% за 2007 г., през 2008 растежът спада до 3.5%. През 2009 година икономиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на Световната икономическа криза. От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5.2% на година. Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десетте най-развити икономики в света, също така до 2023 година се планира износът и да се повиши до 500 млрд. $.