Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия. Галите са част от големия народ на келтите, който се формира северно от Алпите. Първата археологическа култура на келтите е културата Ла Тен през първата половина на I хилядолетие пр. Хр. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки — на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и Британия; на югозапад, където заселват днешна Испания, но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, Балканите и дори до Мала Азия; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата римска република.
Франкска държава
Франките са един от германските народи, чиято прародина е Скандинавия. Подобно на келтите, и германите преживяват демографски взрив, в резултат на който започват да се разселват. От VIII до I век пр. Хр. те заемат цяла северна Европа, изтиквайки келтите на юг. Още през 109 година германските народи кимври и тевтони нахлуват в Римската република, засягайки и галите. До IV век франките живеят на североизток от Рейн. Съществуват два племенни съюза — салически, който минава на римска територия, и рипуарски, който остава отвъд Рейн. След 425 година салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на хуните.
Средновековна децентрализирана Франция
Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само до Рона и Мьоз, а на север обхваща Фландрия. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта на Шарл I, наречен Плешивия, през 877 година властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 година графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите.
Европейски възход
Периодът от края на Стогодишната война бележи значителен възход за Франция. Тя успява да се обедини, да заиграе водеща роля в Европа, но следва остра династическа, социална и религиозна криза, която до известна степен унищожава постиженията на предишните крале. През 60-те години на XV век най-сериозната заплаха за целостта на Франция остава Бургундското херцогство. Могъщи и блестящи, бургундските херцози целенасочено се борят против обединението на страната под властта на краля. При Луи XI (1461-1483) конфликтът постепенно назрява. Бургундският херцог Филип успява да организира срещу него съюз на видните благородници, наречен Лига за обществено благоденствие и да проведе успешни военни действия. Луи XI е принуден да отстъпи и да даде Нормандия на брат си, член на Лигата. През 1467 година херцог на Бургундия става Шарл, наречен Смелия. Той повежда още по-агресивна политика. Когато обаче Луи отнема Нормандия от брат си, Шарл предизвиква въстание и принуждава краля да преговаря.
Френска революция
Възкачилият се на трона Луи XVI не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда Просвещението, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационалното мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите на Жан-Жак Русо, Волтер, Шарл дьо Монтескьо и Дени Дидро оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с нови територии в Северна и Южна Америка, Африка и Азия, но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На 14 юли 1789 година недоволството достига своя връх със щурмуването на Бастилията — затвор-крепост в Париж. Този ход бележи началото на Френската революция, която е повратна точка в развитието на Франция и оказва огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Монархията е свалена, кралят и кралицата — екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи.
Епохата на Наполеон и Първата френска империя
На 9 ноември 1799 година Наполеон Бонапарт, завърнал се от Египет, извършва държавен преврат. През декември е провъзгласена нова конституция, според която е премахнат избирателния ценз. Провъзгласено е Консулството. По този начин властта се споделя от 3 консули, но всъщност властта е в ръцете на Наполеон Бонапарт. През 1802 година чрез плебисцит той се провъзгласява за доживотен консул, а две години по-късно — и за император. Чрез тайната си полиция той установява диктаторски контрол върху държавата. И той, както и Бурбоните, раздава титли на своите приближени. Въпреки това, Франция изживява силен период. Стопанството е в подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания.
Реставрацията, Юлската монархия, Втората република
След Наполеон властта поема Луи XVIII, брат на Луи XVI, който управлява от 1815 до 1824 година, когато умира. Наследен е от другия си брат, Шарл X. Той управлява само 6 години, до 1830 година, когато избухва Юлската революция. Вместо да стане конституционен крал, той избира да напусне страната. Престолът е зает от братовчед им, Луи-Филип. Той се стреми към придържане към Конституцията и заради свободното разхождане сред народа е наричан "кралят-буржоа". Въпреки това, на 24 февруари 1848 година парижани нахлуват вдвореца Тюйлери. Обявена е Втората Френска Република.
Третата република и световните войни
Първи президент на Франция е Адолф Тиер, който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия.
Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 година) е Мак Махон, френски маршал от ирландски произход.
Въпреки че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война в Южна Франция действа т.нар. Режим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия.
По време на Първата световна война Франция губи близо 1,5 млн. души.
Четвърта и пета република
От 1958 политическият режим е президентска република (петата република), която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация.
Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.
