Александър Дюма-баща

Александър Дюма-баща е роден на 24 юли 1802 г. Той е най-известен с множеството си исторически и приключенски романи, благодарение на които е един от най-четените френски писатели в света. Освен романите си, Дюма пише пиеси и е редовен дописник в редица списания. Работейки в Париж, Дюма започва да пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 г. неговата първа самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III“ получава одобрението на широката публика. Следващата година втората му пиеса „Кристина“ става също толкова популярна, в резултат на което той може да си позволи да посвети цялото си време на писателстване. През 1830 Дюма участва в Юлската революция, която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място бившия му работодател Луи-Филип. Вследствие на тази революция животът във Франция в периода 1830-1835 г. е труден, с чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката да се подобрява и цензурата в пресата да намалява, Дюма вижда възможност отново да хване перото. След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания, така че през 1838 той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма. В периода 1839-1841 г., със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю. В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер през 1840 г. Александър Дюма издава „Учителят по фехтовка“, разказ за събитията през Декемврийската революция в Русия. Впоследствие този роман бива забранен от цар Николай I, а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в „Граф Монте Кристо“ и „Братята корсиканци“, а също и в мемоарите на Дюма. През 1840, Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. В следствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите. Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове заради разточителния си начин на живот. Замъкът шато "Монте Кристо", който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му. Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 г. писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864 г. Той умира във Франция на 5 декември 1870 г. в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68-годишна възраст.