Хърватия

Хърватия е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На югозапад има излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е 56 613 km², от които 56 500 km² суша и 113 km² водна площ. Хърватия е член на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, НАТО, Световната търговска организация, ЦЕФТА, а от 1 юли 2013 и на Европейския съюз. Хърватската икономика е класифицирана като развиваща се от Международния валутен фонд.

Площ	56 594 км²
Столица	Загреб
Най-голям град	Загреб
Религия	Християнство
Население	4 489 409 души
Гъстота на населението	79 д./km²
Девиз	Няма
БВП	78,98 млрд $
БВП на човек	17 600 $
Валута	Хърватска куна
Година на присъединяване към ЕС	2013г.

Държавно устройство

След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна република. Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от Хърватския събор. Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година. На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната. Хърватия има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.

Административно Деление

Хърватия е разделена на 20 жупании и един град*:
1. Загребска-Жупания Загреб-Главен град
2. Крапинско-загорска-Жупания Крапина-Главен град
3. Сисашко-мославска-Жупания Сисак-Главен град
4. Карловацка-Жупания Карловац-Главен град
5. Вараждинска-Жупания Вараждин-Главен град
6. Копривнишко-крижевска-Жупания Копривница-Главен град
7. Биеловарско-билогорска-Жупания Биеловар-Главен град
8. Приморско-горанска-Жупания Риека-Главен град
9. Лишко-сенска-Жупания Госпич-Главен град
10. Вировитишко-подравска-Жупания Вировитица-Главен град
11. Пожежко-славонска-Жупания Пожега-Главен град
12. Бродско-посавска-Жупания Славонски брод-Главен град
13. Задарска-Жупания Задар-Главен град
14. Осиешко-баранска-Жупания Осиек-Главен град
15. Шибенишко-книнска-Жупания Шибеник-Главен град
16. Вуковарско-сремска-Жупания Вуковар-Главен град
17. Сплитско-далматинска-Жупания Сплит-Главен град
18. Истрийска (Истрия)-Жупания Пазин-Главен град
19. Дубровнишко-неретванска-Жупания Дубровник-Главен град
20. Меджимурска-Жупания Чаковец-Главен град
21. Град Загреб-Жупания Загреб-Главен град

География

Хърватия се намира в Южна Европа. В нея има: езера и хълмове в северната си и североизточната си континентална част (Централна Хърватия и Славония, както и част от Панонската низина); планини, обрасли с гори в Лика и Горски котар, които са част от Динарските планини; каменисто крайбрежие на Адриатическо море (Истрия, Северно Приморие и Далмация); множество острови (Жут, Пашман, Корнат). Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част на Хърватия – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета). Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC. Морска площ: 33 200 км² Обща земна и морска площ: 89 810 км² Дължина на брега: 5 835 км Дължина на брега на континенталната част: 1 777 км Дължина на брега на островите: 4 058 км Брой на островите: 1 185 (66 населени) По-важните градове в Хърватия са: Загреб (столица), Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книн, Шибеник, Славонски брод и др.

Стопанство и икономика

Икономиката е основана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи. Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система.