История на Хърватия


Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 година хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия. В средата на 15 век Унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което Хърватският събор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватия. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от турска власт, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция. В края на 1918 г., след Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС г. е преименувано през 1929 в Кралство Югославия. Хърватия става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана Независима хърватска държава (1941–1945). След войната Хърватия става част от новата, социалистическа Югославия. През 1991 г., 1 год. след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 година. През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации (ООН). През 2008 г. военно-политическият блок НАТО изпраща писмо до Хърватия, в което кани страната да започне официално преговори за присъединяване към организацията. На 1 април 2009 г. държавата е приета за член на НАТО.1 юли 2013 Хърватия успешно се присъединява към ЕС.