Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки "Ίωνας"). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците – "berdzeni", което на грузински означава мъдри.
В Средновековието гърците смятат себе си за наследници на римляните (ромеи), а терминът елин се използва за означаване на езичниците. Едва по време на Гръцкото възраждане се появява отново само названието "елини", но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г..
Стара история
В Гърция се зараждат първите европейски цивилизации — цикладската в Егейско море, минойската на о-в Крит и микенската в континентална Гърция. По-късно се развиват редица градове-държави, някои от които създават колонии по бреговете на Средиземно море (вкл. днешните южна Италия и Франция), Мала Азия и Черно море. Техният културен и икономически разцвет дава началото на т.нар. Класически период на Гърция, когато се полагат основите на демокрацията, на европейската наука, архитектура, литература, изкуство и философия, най-вече под опеката на Атина.
Между 499 и 449 година преди Христа Атина в съюз със Спарта водят серия от успешни войни с Персия. Разривът между Атина и Спарта след края на гръко-персийския конфликт довежда до Пелопонеските войни, които значително отслабват в икономическо отношение и двата полиса. Тези междуособици стават причина за възхода на Тива, а на по-късен етап — и на Македония, която под ръководството на Александър Велики обединява гръцкия свят и нанася окончателно поражение на Персия. В този период гърците завладяват огромни територии и основават свои градове в централна Азия и северна Африка. Походите на Александър поставят началото на Елинистическата епоха и разпространението на гръцката култура над голяма част от античния свят. Близо два века след началото на тази епоха — през 146 г. пр. Хр., римляните завладяват Гърция и слагат край на културния подем. Много гърци бягат от римската власт в свои градове из Близкия изток и Африка, катоАлександрия, Антиохия и Селевкия. Римската империя възприема много аспекти на гръцкото общество и бит, включително митологията и методите на строителство.
Пантеонът в Рим, ярък пример за гръцко архитектурно и религиозно влияние в Римската империя.
Към 330 година след Христа упадъкът на Рим е очевиден, и в резултат на смесването на римската и гръцката култури на изток се обособява Византия с център Константинопол. В края на 5-ти век Западната империя престава да съществува и Византия остава единственият пряк наследник на Рим. Византийската империя просъществува още 1123 години — до 1453 година, когато е окончателно завладяна и унищожена от османските турци. Гръцката интелигенция от Византия в последствие избягва в Италия и други европейски страни, където изиграва важна роля в развитието на Ренесанса, който е повлиян от древногръцките произведения на изкуството и философия. Въпреки това гръцкият народ запазва своята идентичност под османско владение благодарение на гръцката православна църква.
Между 1821 г. и 1829 г., гръцкият народ води успешна война срещу османската власт (Гръцка революция) и през 1830 година се създава независимата Първа гръцка република. За първи министър-председател е избран Йоанис Каподистриас, но след неговото убийство Великите сили установяват монархия начело с баварския принц Ото (Отон). През 1843 година избухва въстание срещу неговото управление, в резултат на което се създава нова конституция. Въпреки това Ото продължава да управлява авторитарно, което става причина за детронирането му през 1863 година и идването на власт на датския принц Вилхелм под името Георгиос I. През 1877 година премиер става Харилаос Трикупис, който ограничава кралската власт и чието управление се характеризира с икономически подем и развитие на инфраструктурата.
Нова история (20 и 21 век)
В резултат от Балканските войни Гърция увеличава своята територия и население в началото на века. В навечерието на Първата световна война страната остава политически разделена на две фракции — от една страна това са поддръжниците на крал Константинос I и неговата прогерманска политика, и ориентираният към Антантата министър-председател Елефтериос Венизелос от друга.
След края на Първата световна война Гърция влиза в конфликт с Турция на Мустафа Кемал, чийто край е белязан с мащабни преселения на гърци и турци към съответните им страни. Няколко стотин хиляди понтийски гърци загиват в резултат на тези преселения. Икономическата нестабилност довежда до серия от преврати, като същевременно остава проблемът с интегрирането на 1,5 милиона гърци, прииждащи от Турция, в гръцкото общество. Гръцката общност в Истанбул например намалява от 300 000 души в началото на века до едва 3000 днес.
През 1940 година фашистка Италия настоява гръцкото правителство да се предаде, но диктаторът Йоанис Метаксас отказва. Това става причината за Итало-гръцката война. Първоначално гърците отблъскват италианските войски и отбелязват първата победа за Съюзниците над Оста, но войната все пак завършва с окупацията на Гърция, когато пристигат и германски войски. През зимата на 1941-42 от глад умират близо 100 000 гърци, а в последствие загиват и голяма част от гръцките евреи, след като биват депортирани в нацистките концентрационни лагери.
След края на Втората световна война в страната избухва тригодишна гражданска война между комунисти и антикомунистически настроените сили, завършила с поражение за комунистите. В резултат от този сблъсък Гърция остава нестабилна в политическо отношение и напрежението между левите и десните политици се задържа в следващите 30 години. С налагането на плана Маршал Гърция отбелязва голям напредък, станал известен като „гръцкото икономическо чудо“.
През 1965 година крал Константинос II разпуска правителството на Георгиос Папандреу-старши, а последвалият период на политически сблъсъци завършва с преврат през 1967 г. и установяването на режим на полковниците до 1974 г. Краят на военният режим е отбелязан с кърваво въстание в атинската политехника, брутално потушено от военните. Това събитие разклаща устоите на хунтата, която се срутва на следващата година с турската окупация на Кипър. В знак на протест срещу нашествието, Гърция се оттегля от военните структури на НАТО на 14 август 1974.
През лятото на 1975 се провеждат демократични избори, установява се нова конституция и официално се разпуска монархията. Обособяват се консервативна и социалистическа партия като водещи политически сили, а през 1980 година страната се връща в структурите на НАТО. През 1981 година Гърция се присъединява и към Европейските общности, по-късно реформирани в Европейски съюз. В последвалото десетилетие инвестициите в тежката промишленост, еврофондовете и увеличаващият се поток от туристи подсилват неимоверно гръцката икономика, и стандартът на живот се покачва до невиждани дотогава нива. Традиционно враждебните отношения между Гърция и Турция се подобряват след земетресението в Измит през 1999 година. Гърция приема еврото за своя валута през 2001 година, и става домакин на Олимпийските игри през 2004. Страната понася тежък удар от международната финансова криза в края на първото десетилетие на 21 век. Последвалите мерки на правителството, насочени към орязване на държавните разходи и увеличаване на данъците довеждат до избухването на протести и бунтове на 5 май 2010, които продължават до днес.
