История на Норвегия
Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 г.пр.Хр. Норвежките традиции били бавно изменени през IX и X век. През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с битката при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия. Викинговата епоха (VII-XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те създават Дъблин и създават търговията в обществата близо до Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града. През 1030 г. норвежците приемат християнството. 1066 г. се счита за края на Викинговата епоха и началото на Ранното Средновековие в Норвегия. През 1349, чумната епидемия убива между половината и две трети от населението на Норвегия, създаващо забавяне на развитието и в обществото и в икономиката. През това забавяне е вероятно династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 г. След няколко спора троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на кралица Маргарет I, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в съюза 434 години — до 1814 г. През националния романтизъм през IX в. (смятан за „400-годишната нощ“), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген,Дания. Този и други фактори допринесли за отслабването на Норвегия в този период. Един от тези фактори е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхейм е изгонен и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които ходели при мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален при войната между Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии преминават в Швеция. След атаката на Великобритания над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 г. се озовава на губещата страна в Наполеоновата война и в ужасяващо състояние от масовия глад през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност и обявила независимост и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключили договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляващи над страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции. През този период се наблюдава възход на норвежката култура по време на романтизма, защото норвежците търсели как да изразят своя забележителен национален характер и политика на езика, което довежда до множество опити да се определи оригиналния норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му официални форми — букмол и ниноршк. Норвегия обявява независимостта си през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разделена. Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархия като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката. През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г — на всички жени. През Първата световна война Норвегия остава неутрална. Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г., когато всеки трети в работоспособна възраст е безработен. Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 г. След Втората световна война Норвегия претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управляват страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ. По време на възстановяването след Втората световна война страната води политика, целяща пълна заетост. Тази политика е поддържана от всички правителства от тогава до днес. През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем. Разработването на нефта и газа води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987-1988 г. Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. и членството в Европейския съюз, въпреки, че правителството препоръчва гласуване „за“ членството. През 1980-те процентът на работещите жени се увеличава и остава висок до днес. През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 г. През 2008 г., малко след Световната икономическа криза, безработицата в Норвегия е 3% — сред най-ниските в Европа.