Славянската прародина на сърбите, известна като Бела Сърбия или Бойка, се е намирала в Бохемия или Галиция. Сърбите или сръбските племена се заселват в средновековните сръбски земи като федерати на Византия, със съгласието на император Ираклий.
Борби за освобождение
През 1804 година избухва Първото сръбско въстание. Сърбите, както и останалите народи в Османската империя през 19 век, започват решителна борба за независимост. Под водачеството на избрания на народен събор "кнез" Георги Петрович, известен с турското си прозвище Карагеорги (Караджордже), избухва бунт срещу дахиите и еничарите. С това се слага началото сръбската националноосвободителна революция. Сърбите приемат 1804 година за начало на изграждането на модерната сръбска държава.
Участие в Руско-турската война (1877-1878)
В Руско-турската война (1877–1878), Сърбия за разлика от Румъния, се включва едва към края и на 1 / 13 декември 1877 г. С Берлинския конгрес Сърбия получава държавен суверенитет и независимост от Османската империя, а държавния ѝ глава е един от претендентите на българския престол. Получава и териториални придобивки в Поморавието (Нишко). В 1882 г. княжеството е въздигнато в кралство.
Началото на XX век
В началото на 20 век България, Гърция, Сърбия и Черна гора под покровителството на Русия се съюзяват срещу Османска Турция, побеждават я в Балканската война и с установената с Лодонския мирен договор граница по „линията Мидия - Енос“ практически изхвърлят турският феодализъм от Европа.
Втора световна война
По време на Втората световна война Югославия е окупирана от Германия, В Хърватско и Черна гора се отцепват независими марионетни правителства, Македония, Вранско и Пиротско с Западните покрайнини са предадени под българска администрация, областта Косово е присъединена към Албания, която по това време е италиански протекторат, а Войводина към Унгария. Към края на войната Сърбия е освободена от немска окупация и става част от новосъздадената югославска федерация - ФНРЮ (по-късно прекръстена на СФРЮ) от шест социалистически републики.
