През IV и III век пр. Хр. тази територия е обитавана от тракийско-илирийското племе дардани като част от Илирия. През 160 г. пр. Хр. Илирия е покорена от Рими до 59 г. пр. Хр. е отделна провинция в рамките на Римската империя. През 87 г. сл. Хр., след реформите на император Диоклециан, Косово става част от провинция Горна Мизия.
През VI и VII век наред с други части от Балканите е заселено от славяни. Към средата на IX век Косово става част от Първата българска държава, което води до утвърждаване на християнството и славяно-българската култура в областта. През 1018 г. Византия си възвръща властта върху тази територия.
В края на XI век започва сръбското проникване в областта.
Същинско Средновековие
Косово е окончателно включено в Рашка на Неманчите заедно със Северна Македония и Скопие в края на 13 век по времето на крал Стефан Милутин и кралица Анна Тертер (1284-1299), като съставлява неразделна част от Душановата империя през цялото ѝ съществуване от 1346 до 1371 година.
През 1389 г. в известната битка на Косово поле в състава на войската на княз Лазар Хребелянович, която е победена от еничарските сили на Мурад I, участва и косовския владетел Вълкашин Бранков.
В състава на Османската империя (1455-1912)
Косово е в състава на Османската империя от 1455 до 1913, в началото като част от румелийския вилает, а от 1877 г. е отделна османска провинция (Косовски вилает). Първоначално територията на днешно Косово е влизала административно в състава на Призренския, а по-после на Вълчитрънския санджак.
Въпреки налагането на мюсюлманско управление в областта, голям брой християни продължават да живеят и дори до някаква степен да преуспяват в Османската империя. Малко след началото на османското владичество започва процес на ислямизация, който продължава поне един век, и първоначално е съсредоточен в градовете.
През войните от 1912-1918
През 1912 г., през Балканските войни, по-голямата част от Косово е завладяна от Сърбия, а Метохия става част от Черна гора. Местното албанско население масово напуска провинцията, а сръбските власти планират реколонизация ú. Множество сръбски семейства се заселват в Косово, мъчейки се да уравновесят съотношението между албанци и сърби. Окончателното решение за статута на провинцията е дадено през май 1913 г. след подписването на Лондонския договор.
По време на Първата световна война Косово е завладяно от войските на Централните сили. По силата на Тайната българо-германска спогодба югоизточната част от областта преминава към Царство България.
Междувоенен период и Втора световна война
През периода 1918-1929 г. сръбското население в района нараства за сметка на несръбското. В Сърбо-хърватско-словенското кралство Косово е разделено на четири : три части влизат в състава на администрирани от сърби области, а четвъртата (Северна Метохия) - от черногорци. През 1929 г. Косово е разделено между Зетска бановина (на изток), Вардарска бановина (на югоизток със столица Скопие) и Моравска бановина (на североизток със столица Ниш).
При разделянето на Югославия от силите на Оста от 1941 до 1945 г. голяма част от територията и е предадена на окупираната от Италия - Албания, северната част на областта - на окупираната от Германия - Сърбия и югоизточните части - на България.
Косово като част от Втората Югославия (1945-1996)
След края на войната и установяването на комунистическия режим на Тито през 1946 г. Косово получава статута на автономен район в Сърбия, а през 1963 г. става автономна провинция. Комунистическото правителство не разрешава завръщането на много от бежанците, докато в същото време продължават етнически мотивираните арести и убийства, кулминацията на които е Тиварското клане, където 3-4 хиляди косовски албанци са избити с картечен огън.
С приемането на новата югославска конституция през 1974 г. Косово получава фактическо самоуправление. Правителството на провинцията въвежда албанска учебна програма в училищата в Косово, набавени и поставени в употреба са множество учебници от управляваната по това време от Енвер Ходжа Албания.
През 1980-те години на 20 век напрежението между албанската и сръбската общност в провинцията нараства драстично. Албанската общност се застъпва за една
През 1990-те години
След конституционните промени парламентите на всички югославски републики и провинции са разпуснати и се провеждат многопартийни избори. До този момент в тях влизат представители само на Югославската комунистическа партия. Косовските албанци отказват да участват в тези избори и вместо това провеждат собствени неофициални такива. Тъй като изборните закони изискват (така е и и до днес) гласоподавателска активност над 50 %, косовският парламент не може да бъде конституиран.
Новата конституция премахва официалните медии на отделните провинции, като ги интегрира в рамките на официалните сръбски медии. Въпреки че някои програми на албански език са запазени, на албанските държавни радио и телевизия също е забранено да излъчват от Косово.
Конституцията също прехвърля контрола върху държавните компании на сръбското правителство (по това време повечето от компаниите са държавни и де юре все още са такива). През септември 1990 г. близо 123 хиляди албански работници са уволнени от заеманите в управлението и медиите длъжности, подобна е съдбата и на много учители, доктори и работници в индустриите, контролирани от правителството.
Съвременна история (след 1999)
Войната приключва на 10 юни 1999 г. с подписаното от сръбското и югославско правителство споразумение в Куманово, изразяващо съгласие управлението на провинцията да бъде предадено на ООН. След края на Косовската война международни сили под егидата на НАТО (КФОР) навлизат в провинцията, за да осигурят безопасност за мисията на ООН в Косово (ЮНМИК). Преди и по време на предаването на властта около 100 хиляди сърби и роми напускат провинцията поради страх от репресии. Що се отнася до ромите, според много албанци те са подпомагали сърбите по време на войната. Много от тях напускат заедно с изтеглящите се сръбски сили за сигурност, страхувайки се, че ще станат жертва на връщащите се албански бежанци и борци на АОК, които ги обвиняват в насилие по време на войната. След края на войната, докато КФОР се опитва да възстанови реда, хиляди неалбански жители на провинцията са принудени да напуснат Косово поради заплахи, нападения и вълна от престъпления.
