История на Македония


Антична история на региона

През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония, територия населена от тракийската племенна група на пеоните, докато северозападната част е населявана от племето Дардани, а югозападната от племената Енхелейци, Пелагони и Линкести, първите две от които илирийски, а вторите - молоски. През 356 пр.н.е. Филип II Македонски инкорпорира регионите на Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп).

Средновековие и Османско владичество

След 580 година византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари. Около 680 година в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля, се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер, напуснали Аварския хаганат. Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник, държат връзка с Аспарухова България и участват в външнополитическите ѝ преговори. В 808 г. хан Крум настъпва към Сяр и не след много години при управлението на хан Пресиан (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море.

Национално възраждане

В средата на 19 век територията на цялата област Македония е поделена в трите вилаета - Битолски, Косовски и Солунски. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и национално-освободителната борба, в легиите на Раковски, брайлските бунтове на хъшовете, в революционните чети. В 1859 жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. В 1869 е открито от Йосиф Ковачев първото педагогическо училище в Щип. На 28 1870 г. излиза султанския ферман за Българската Екзархия, която става една от основните опори на българите в Македония. В 1876 заедно с Априлското е вдигнато известното Разложко въстание, в 1877 македонски българи се бият на Шипка в Българското опълчение. На 20 май 1878 от 21 църковно-училищни български общини в Македония е отправена Молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България.

В Кралство Сърбия и Югославия

Според сключения Българо-сръбски договор през 1912 година Македония се разделя на безспорна и спорна зона, първата да бъде присъединена към България, а за втората се предвиждало арбитраж от руския император. Този план трябвало да влезе в сила в случай, че не се постигне автономия на Македония. По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части - Вардарска за Кралство Сърбия, Пиринска за Царство България и Егейска за Кралство Гърция.

По време на Втората световна война

Между 6-17 април 1941 година нацистка Германия и фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България[40]. В Италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево. На 19 април българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града.

Федеративна Македония

Още през август 1944 година е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопревъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложени на силен политически терор. До началото на 1960 година са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов - Ченто, Павел Шатев, Венко Марковски и други.

Независимост

На 8 септември 1991 година Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия, след като е проведен референдум и започва процес по мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Р. Македония обявява независимостта на страната след проведен референдум на 8 септември с.г. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 година под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия след нея да стори същото.[50], а Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да направят същото[51]. През 1993 година Република Македония е приета за член на ООН.