История на Обединеното Кралство

Първите заселници на хора в съвременния им вид на територията на това, което днес е Обединено кралство, пристигат на вълни преди около 30 000 години. Към момента на идването на римляните през 43 г от н.е. (откогато датират писмените сведения) населението е съставено от келти, като съответните народности са брити на територията на Англия и гали на територията на Ирландия. След завоюването на островите от римляните следват около 400 години в рамките на Римската империя, последвани от англо-саксонското нашествие през V-VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс и Шотландия. Англо-саксонският период обхваща историята на средновековна Англия (ранно средновековие) от края на Римската Британия и създаването на англо-саксонските царства до Норманското нашествие през 1066 г. 5 и 6 век са известни като „тъмните векове“, а към края на 8 век по териториите на Британия пристигат викингите, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. След нашествието на Уилям Завоевателя започва периодът на Кралство Англия. Междувременно галите от северозападната част на остров Британия, които се предполага че са мигрирали от Ирландия през 5 век се обединяват с пиктите и създават кралство Шотландия през 9 век. През 1066 г. норманските войски на херцог Уилям I Завоевателя нападат Англия и в Битката при Хейстингс побеждават тези на англосаксонския крал Харолд II и установяват контрол над цяла Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, като въвеждат феодализма по модела на Северна Франция и норманската култура Норманският елит оказва голямо влияние върху завареното население, но в крайна сметка бива асимилиран Средновековните английски крале от династията Плантагенет завършват покоряването на Уелс и правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Шотландия обаче остава да съществува като самостоятелно кралство, макар и в постоянни конфликти с Англия. През 12-15 век английските крале от Анжуйската династия владеят и големи части от Франция, но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е Стогодишната война.Кралете от династията Тюдор са едни от най-ярките представители на английския абсолютизъм. По време на управлението на Хенри VIII през 16 век е проведена английската Реформация, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Вследствие на това във всички островни кралства се въвежда протестантството и възникват религиозни конфликти между католици и протестанти. Уелс е включен изцяло в кралство Англия през 1535–1542, а Ирландия е конституирана като кралство Ирландия, в лична уния с английската корона. В северна Ирландия са конфискувани земите на независими галски аристократи и са дадени на протестантски заселници от Англия и Шотландия. Управлението на кралица Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо английско влияние по целия свят и на разцвет на английската култура. След нейната смърт през 1603 г. трите кралства Англия, Шотландия и Ирландия се обединяват в лична уния, когато Джеймс VI, крал на Шотландия, наследява короните на Англия и Ирландия и премества двора си от Единбърг в Лондон; въпреки това всяко кралство остава отделна политическа единица със свои собствени институции. В средата на 17 век и трите кралства участвуват в серия от свързани войни, включително Английската революция, които водят до временна отмяна на монархията и установяване на кратковременна република. Макар че монархията бива възстановена, Славната революция от 1688 г. води до това, че за разлика от останалите страни в Европа, кралският абсолютизъм никога не се завръща. Приема се Конституция на Великобритания установяваща конституционна монархия и парламентарна система. По време на този период се поставят основите на английското надмощие по моретата и след Великите географски открития се основават първите английски отвъдморски колонии, особено в Северна Америка.Докато до XV век Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития тя става техен движеща сила за откриването и завладяването на нови територии. Буржоазната революция я превръща в първата капиталистическа и индустриална държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като Франция, Германия, Португалия, Холандия и Испания.Обединено Кралство Великобритания се образува чрез обединяването на Кралство Шотландия и Кралство Англия и съществува от 1707 до 1801 г. Създадено е едно кралство, което заема цялата територия на остров Великобритания и останалите по-малки острови, с изключение на Ирландия. Един единствен парламент и правителство управляват новото кралство. Двете кралства имат един и същ монарх (лична уния) откакто Джеймс VI, Крал на Шотландия става крал на Англия през 1603 след смъртта на кралица Елизабет I.След Първата световна война Великобритания прекратява съюза си с Япония, под натиск от САЩ. По силата на Вашингтонското морско споразумение Великобритания има право на пет бойни кораба от най-висок клас. След войната Великобритания дължи на Съединените американски щати четири млрд. щатски долара. Същевременно Русия дължи 7 млрд. щатски долара на Великобритания. Крайната сума, която Великобритания трябва да плаща на САЩ е 35 млн. стерлинга годишно за период от 62 години при лихва от 3,5%. САЩ получава три пълни годишни плащания от Великобритания, които Великобритания получава от Германия. Наред с Франция, СССР и САЩ, Великобритания е една от основните сили, довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Основна заслуга за това има и Уинстън Чърчил (1940-1945). На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет, за да си осигури победата. Изненадващо за всички, обаче, победител е Лейбъристката партия, която съставя едноцветно правителство начело с Клемент Атли. В програмата на правителството се включва широка национализация на основните отрасли на английското стопанство — на Националната банка, на въгледобива и т. н. Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряване — безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността от т. нар. структуроопределящи отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост.През 1947 г. лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на „затягане на коланите“, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите.Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по плана „Маршал“ на стойност над 1,5 млрд. долара. Това обаче не се оказва достатъчно, за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949 г. се стига до девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите.Към средата на 1951 г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947 г. купонна система, която все още е в сила, а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ.В проведените нови парламентарни избори (1951 г.), Чърчил получава възможност не само за реванш за загубата си от 1945 г., но и поставя началото на т. нар. „Ера на консерваторите“, продължила тринадесет години. Първите му действия са реприватизация на металургичната промишленост и транспорта, както и продължаването на социалните реформи на лейбъристите. До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955 г. поради здравословни проблеми, са налице три основни промени — Англия открива ядреното оръжие и Островът се превръща в една от трите световни сили. Това е и причината за „затопляне“ на отношенията между нея и САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система. Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А. Идън, който обаче скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите действия през 1956 г., когато Египет национализира Суецкия канал. Това, според Идън, е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса.