История на Грузия
Територията на Грузия е населявана още от древността. Така например между 6 век пр.н.е. и 2 век пр.н.е. в западна Грузия съществувало известното на древните гърци Колхидско царство. Друго известно антично грузинско царство било царството Иверия. На 26 май 1918 година, след октомврийската революция, Грузия се обявява за независима държава. На 16 февруари 1921 година червената армия окупира Грузинската Демократическа Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз. До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР — република в състава на СССР. Малко по-късно в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетиявъзникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992-1993 година Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски. Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент, след обявяването на независимостта. През 1992 година той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившия председател на КП и външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе. Под негово ръководство в Грузия се извършват демократични реформи. Икономическите проблеми, свързани с широко разпространена корупция и изборни манипулации, водят до недоволство сред грузинския народ. През ноевмри 2003 година народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформистки политици. Процеса на промяна, в който Шеварднадзе се принуждава да напусне поста си в полза на Михаил Саакашвили, е наречен Революция на розите. За министър-председател е избран Зураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряването на макроикономическите реформи. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина грузинци. С бързи темпове се пристъпва към приватизацията на дърважните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават и армията, която също се модернизира. През 2004 година държавният дълг за първи път започва да намалява. През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президент Аслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия като получава широка автономия. На 3 февруари 2005 година умира премиерът Живаниа, след което постът се поема от бившия финансов министър Зураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември, и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е избран банкерът Ладо Гургенидзе. В продължилите масови протести президентът Саакашвили подава оставка, за да даде възможността за провеждането на президенски избори, а поста се заема временно от Нино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президентски избори са спечелени от Саакашвили с 53.47% от изброените гласове. В началото на август 2008 година конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се изостря поради внезапното навлизане на грузински войски на територията на двете автономни области. В интензивните сражения на страната на сепаратистите се намесва и руската армия, в резултат на което грузинците са отблъснати обратно. Създалата се ситуация води до сериозна икономическа и хуманитарна криза в Грузия. Руската намеса в конфликта е мотивирана от факта, че много от жителите на двете области още в началото на 90-те години са получили руско гражданство. В отговор на това Грузия обявява своето решение да излезе от ОНД, процедурата за което приключва едва на 18.08.2009 г. Така Грузия става първата държава напуснала ОНД. Използвайки момента, още в края на август 2008 г. Абхазия и Южна Осетия обявяват официално своята независимост от Тбилиси, като до момента суверенитетът им е признат само от Руската федерация и Никарагуа. Понастоящем, въпреки протестите на Грузия, Руската федерация продължава да оказва икономическа помощ на двете новообявени републики и е разположила ограничен военен контингент на тяхна територия, за да гарантира независимостта им.