Владимир Соловьов

Владимир Сергеевич Соловьов е руски философ, поет, публицист и литературен критик. Син на руския историк Сергей Соловьов. Владимир Соловьов е роден в Москва на 28 януари (16 януари стар стил) 1853 г. в семейството на известния руски историк Сергей Соловьов. По майчина линия негов прадядо е украинския философ Григорий Сковорода (1722-1794). На 20 години, през 1873 г., завършва Историко-философския факултет на Московския университет, а година по-късно защитава магистърска дисертация на тема "Кризата на западната философия (против позитивистите)" ("Кризис западной философии (против позитивистов)"). Преподава в Московския университет и през 1875 г. за година и половина посещава Англия, Франция, Италия, Египет и др. В Лондон се занимава с изследвания върху текстове от мистическите учения, гностическата литература, индийската и средновековната философия, Кабала и др. В Египет има мистически преживявания, които претворява в свои стихотворения (напр. "Три срещи" ("Три свиданья")). Връща се в Москва и на 14 февруари 1877 г. подава оставка като преподавател в Московския университет, след което започва да чете лекции към Санкт-Петербургския университет. Същата година се запознава с Фьодор Достоевски. През 1880 г. защитава докторска дисертация на тема "Критика на отвлечените начала" ("Критика отвлеченных начал"). На 28 март 1881 г. в публична реч призовава за помилването на убийците на Александър II, като апелира за християнски морал, но молбата му е отхвърлена с негодувание от страна на слушателите и поради конфликт с официалните власти си подава оставката. След този период се отдава на свободна писателска дейност, като пише различни статии и произведения на философска, религиозна, църковна, социално-политическа и естетическа тематика. Своят най-голям труд "Оправдание на доброто" ("Оправдание добра") издава през 1897 г. Умира на 12 август (31 юли стар стил) 1900 г. в село Узкое, край Москва.