Модест Мусоргски

Модест Петрович Мусоргски е руски композитор, автор на известни опери върху теми от руската история. Руският композитор е част от музикалните дейци от края на XIX век, стремящи се към формирания вече реализъм. Естетическите възгледи на Модест Мусоргски са силно свързани с разцвета на националното самосъзнание от 60-те години на века, с идеите на руските революционни демократи, а през 70-те години и с такива течения в Русия, като народничеството. Център на неговото творчество е също така народът като "личност, въодушевена от единната идея". Мусоргски е типично руски композитор. Националността му е определяща за музикално-творческото му изразяване.Това проличава в умението му да използва народните мотиви, да извлича същността от музиката, от нейните мелодични, хармонични и ритмически особености, и най-вече в избора му на сюжети, преди всичко от руския живот. Композиторът ненавижда рутината, за него в музиката не съществуват авторитети, не обръща особено внимание и на правилата в музикалната граматика, съзирайки в тях не научни положения, а само съвкупност на композиторски практики от предишни епохи. Навсякъде Мусоргски се отдава на дръзката си фантазия, винаги се стреми към новото. С лекота му се удава хумористичната музика, ето защо той е толкова разнообразен, остроумен и находчив в този жанр. От друга страна Модест не обича да се задържа върху лирични теми, които трудно му се удават. Композиторът се обръща предимно към селския руски живот, описва колоритните образи от нейните красоти и богатства и едва там намира за себе си дълбокото-драматично музикално изражение на тежката, безизходна мъка, прикрита под външния хумор. Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. Глинка и А. С.Даргомижски, е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата "полифоническа" драматургия от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската класика (в това число от характерната сонатност), а също така неговата мелодика - естествена, "сътворена от говора", произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален персонаж. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата функционалност се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звученето на експресионистичната планировка. Като симфонист Мусоргски не е добър композитор. Не е добър и в оркестрацията на произведенията, но въпреки това те не са лишени от колоритност и сполучливо разнообразие. Това се дължи най-вече на неумението и нежеланието на Модест да завършва тематичните си материали и музикалните си идеи във типичните за XIX век форми, което пък е характерно едва за следващият век. Творческите открития и новаторството на Мусоргски в областта на музикалната декламация и хармонията привличат вниманието на Клод Дебюси, Морис Равел и други композитори. Влияние оказва върху почти всички значителни композитори на XX век, в това число С. С. Прокофиев, И. Ф. Стравински, Д. Д. Шостакович, Л. Янечек, О. Месиен.