Уѝлям Шѐкспир

Уѝлям Шѐкспир е английски драматург и поет, смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често „национален поет на Англия“ и „Ейвънския бард“. Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург. Шекспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена Мъжете на Лорд шамбелана, а по-късно - Мъжете на краля. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват. Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи. Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават т.нар. „Първо фолио“, сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир. Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX. век. По това времеромантиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“. През XX. век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.